От толкова време ми се иска да пиша нещо свое тук... и все не се осмелявам... а бих искала да кажа толкова неща. Като започна да пиша обаче, като че ли резултата не е такъв, кaкъвто искам да бъде, т.е. все си мисля, че написаното няма да бъде напълно разбрано. Все това, което напиша, накрая, ми изглежда неточно и непълно. Да, така си мисля сега и винаги съм била на мнение, че думите никога не са достатъчни, никога не са ясни. И въпреки това ми се иска това да не така. Искам да се науча с думи да казвам кратко, точно и ясно всичко каквото мисля. Уви, май само най-добрите литератори го могат... всъщност кой знае, може и те като са писали нещо, да са смятали, че все не са се изказали докрай, все имат какво още да кажат...Думите никога не стигат... може би затова искам да уча различни езици.така имам повече думи в запас :D …иска ми се да говоря, да говоря, да споделя толкова много неща… И сега, като си прочета написаното, нещо му липсва. И това ме дразни.

An extract from the movie "Good Will Hunting" (1997), directed by Gus Van Sant

...

-Thought about what you said to me the other day. About my painting.
- Oh.
- Stayed up half the night thinking about it.Something occurred to me.I fell into a deep, peaceful sleep and haven't thought about you since.You know what occurred to me?
- No.
- You're just a kid. You don't have the faintest idea what you're talking about.
- Why, thank you.
- It's all right.You've never been out of Boston.
- Nope.
- So if I asked you about art,you'd probably give me the skinny...on every art book ever written.Michelangelo?You know a lot about him.Life's work,political aspirations.Him and the pope.Sexual orientation.The whole works, right?I bet you can't tell me what it smells like in the Sistine Chapel.You never actually stood there and looked up at that beautiful ceiling.Seeing that.If I ask you about women...you'll probably give me a syllabusof your personal favorites.You may have even been laid a few times.But you can't tell me what it feels like to wake up next to a woman...and feel truly happy.You're a tough kid.I ask you about war, you'd probably throw Shakespeare at me,right?"Once more into the breach,dear friends. "But you've never been near one.You've never held your best friend's head in your lap...and watch him gasp his last breath lookin' to you for help.If I asked you about love,you'd probably quote me a sonnet...but you've never looked at a woman and been totally vulnerable.Known someone that could level you with her eyes.Feelin' like God put an angel on Earth just for you...who could rescue you from the depths of hell.And you wouldn't know what it's like to be her angel...to have that love for her be there forever.Through anything.Through cancer.And you wouldn't know about sleepin' sittin' up in a hospital room...for two months,holding her hand...because the doctors could see in your eyes...that the terms "visiting hours" don't apply to you.You don't know about real loss...'cause that only occurs when you love something more than you love yourself.I doubt you've ever dared to love anybody that much.I look at you. I don't see an intelligent, confident man.I see a cocky,scared shitless kid.But you're a genius, Will.No one denies that.No one could possibly understand the depths of you.But you presume to know everything about me because you saw a painting of mine.You ripped my fuckin' life apart.You're an orphan, right?Do you think I'd know the first thing about how hard your life has been...how you feel, who you are...because I read Oliver Twist?Does that encapsulate you?Personally, I don't give a shit about all that, because...You know what? I can't learn anything from you...I can't read in some fuckin' book.Unless you wanna talk about you...who you are.And I'm fascinated.I'm in.But you don't wanna do that,do you, sport?You're terrified of what you might say.Your move, chief.

Прощално писмо на Гарсия Маркес до приятелите:

„Ако Бог забравеше за момент, че съм една парцалена кукла, и ми подареше късче живот, може би нямаше да казвам всичко, което мисля, но със сигурност щях да мисля всичко това, което казвам тук. Бих придавал стойност на нещата не спрямо това колко струват, а спрямо това, което означават. Щях да спя малко, да мечтая повече, защото за всяка минута, когато затваряме очите си, губим 60 секунди светлина. Бих продължил, когато другите спираха, бих се събуждал, когато другите спяха. Бих слушал, когато другите говореха, и колко бих се наслаждавал на един хубав шоколадов сладолед! Ако Бог ми подареше късче живот, бих се обличал просто, бих лежал по очи пред слънцето, оставайки непокрито не само тялото си, но и душата си. Боже, ако можех, бих изписал омразата си върху леда и бих чакал да изгрее слънцето. Бих изрисувал върху звездите с вдъхновението на Ван Гог едно стихотворение на Бенедит, а песен на Шерат би била серенадата, която бих подарил на Луната. Бих поливал със сълзите си розите за да почувствам болката от прегръдката им... Боже, ако имах едно късче живот... Нямаше да оставя да премине дори един ден, без да кажа на хората, че обичам, че ги обичам. Бих накарал всеки мъж и жена да повярват, че са мои любими, и бих живял влюбен в любовта. На хората бих посочвал колко грешки правят, като мислят, че спират да се влюбват, когато остареят, без да разбират, че остаряват, когато спират да се влюбват! На малкото дете бих дал крила, но бих го оставил само да се научи да лети. На възрастните бих показал, че смъртта не настъпва в резултат на преклонната възраст, а в резултат на забравата. Научих толкова неща от вас, хората... Научих, че всички искат да живеят на върха на планината, без да знаят, че истинското щастие се намира в начина, по който изкачваш стръмния склон. Научих, че когато новороденото за първи път стисне в малката си длан пръстта на баща си, го пленява завинаги. Научих, че човек бива оправдан за това да гледа другия отвисоко само когато трябва да му помогне да стане. Винаги трябва да казваш това, което чувстваш, и винаги да правиш това, което мислиш. Ако знаех, че днес би бил последният път, когато щях да те гледам как спиш, бих те прегърнал и бих се помолил на Господ да мога да стана пазител на душата ти. Ако знаех, че това ще бъде последният път, когато те гледам как излизаш от вратата, бих те прегърнал и бих ти подарил целувка. Ако знаех, че това е последният път, когато ще чуя гласа ти, бих записвал всяка твоя дума, за да мога да ги слушам отново и отново. Ако знаех, че тези са последните моменти, когато те виждам, щях да ти казвам “обичам те” и нямаше глупаво да мисля, че ти вече го знаеш. Винаги има едно утре и животът ни дава и други удобни възможности, за да направим нещата така, както трябва, но в случай, че направя грешка и ни остава само днес, бих искал да ти кажа колко те обичам и че никога няма да те забравя. Утрото не е гарантирано за никого - нито млад, нито стар. Днес може да е последният път, когато виждаш хората, които обичаш. Затова не чакай повече, направи го днес, защото ако утрото никога не дойде, със сигурност ще се разкайваш за деня, когато не намери време за една усмивка, една прегръдка и беше много зает, за да направиш действителност последното им желание. Дръж тези, които обичаш, близо до себе си, кажи им шепнешком колко много имаш нужда от тях, обичай ги и се отнасяй с тях добре, намери време да им кажеш “извинявай”, “прости ми”, “моля те”, “благодаря” и всички думи, изразяващи любов, които знаеш. Никой няма да се сети за скритите ти мисли. Поискай от Господ силата и мъдростта, за да ги изразиш. Покажи на приятелите си какво означават за теб.”

Words, Words, Words

Обичам пък да гледам огъня. измъчих се от глупости. едно истинско нещо. Изпълва ми се душата. Хубав миг.... Учудващо е как огънят може да говори. Като че ли споделя много чувства, стига само някой да го чуе и види. Глупости! Човек трябва да го усети. Другите две само допълват...

Sleeping Sun

The sun is sleeping quietly

Once upon a century

Wistful oceans calm and red

Ardent caresses laid to rest

For my dreams I hold my life

For wishes I behold my nights

A truth at the end of time

Losing faith makes a crime

I wish for this night-time to last for a life-time

The darkness around me - shores of a solar sea

Oh how I wish to go down with the sun

Sleeping

Weeping

With you

Sorrow has a human heart

From my God it will depart

I'd sail before a thousand moons

Never finding where to go

222 days of light

Will be desired by a night

A moment for the poet`s play

Until there`s nothing left to say

I wish for this night-time to last for a life-time

The darkness around me - shores of a solar sea

Oh how I wish to go down with the sun

Sleeping

Weeping

With you

I wish for this night-time to last for a life-time

The darkness around me - shores of a solar sea

Oh how I wish to go down with the sun...

Косачи

"...
— Едно време, в някое си царство, имало една царска дъщеря... Тя била хубава, хубава, друга като нея нямало! Косата й се влачела подире й като копринена река и лъщяла като злато. Очите и били черни като тая черна нощ и всеки, когото поглеждала, умирал от любов по нея.
— Ей! — въздъхна Лазо.
— Мълчи! — обадиха се другите.
— Много лъже — рече Лазо.
Благолажът го погледна право в очите.
— Това е приказка, бе хлапе!
— Бабини деветини... измислици! — рече Лазо и някак нерешително и плахо се озърна в тъмнината, дето на няколко крачки от тях спокойно чопкаше из ракитака черният силует на магарето.
— Това е приказка, разбираш ли — рече твърдо Благолажът и настави — Защо ти е истината? Да взема да ти разправям, да речем, за дрипавите гащи на дядо Тодор или за смачканата калимявка на дядо поп? Или да ти разправям за нас, голи-голтаци, дето сме тръгнали, с коси на рамо и с просеник в торбата, да бием път цяла седмица до Тракия на коситба? Всичко това, приятелю, е истина. Ама защо ти е тая пуста истина?
— Ами тия чудновати работи, дето ми ги разправяш, защо ми са? — отговори Лазо.
— Чудновати, но хубави! Слушаш, слушаш и се забравяш... И току виж, че чудноватото почва да ти се чини истина, потънеш в него и отидеш. Затова има приказки, затова са ги хората измислили. И песните са затова... да те измъкнат от истината, за да разбереш, че си човек.
..."

Un Chose Inoubliable

Имаше една песен на Norah Jones "The Long Way Home"...

Обещала съм да сложа малко снимчици от Франция тук. ;) Лошото е, че отделям много малко време за блога... Затова реших, че ще сложа 5-6 снимки, но ще ги качвам в различно време (когато мога) и те ще са в една и съща публикация.

А бе, не е лесно... :D

Тук сме в Théâtre Antique d'Orange (повече информация за него в Wikipedia ;p).

Обаятелност или скука?

"Глупаво е хората да се делят на добри и лоши. Те са или обаятелни, или скучни."
...
"Всички се валяме в калта, но някои от нас поглеждат към звездите."
...
"- А какво е това умник?
- Човек, който знае цената на всичко и не цени нищо.
- А романтикът, драги ми Дарлингтън, е човек, който вижда някаква глупава стойност във всичко, а не знае пазарната цена на нито едно отделно нещо."
От пиесата на Оскар Уайлд (ми... много ми харесва неговият стил ;)) "Ветрилото на лейди Уиндърмиър".

Да определиш, значи да ограничиш...

Засега съм решила повечето ми постове да са любими цитати. Обичам да си подчертавам, когато нещо ми направи впечатление. Ноо ще видим как ще се стекат нещата. Ето един фрагмент от книгата "Портретът на Дориан Грей" на мой много любим драматург и прозаик Оскар Уайлд.

- Значи не обичаш страната си? – попита тя.
- Живея в нея.
- За да можеш да я критикуваш по-добре.
- Нима искаш да се съглася с мнението на Европа за нея? – попита той.
- А какво казва Европа за нас?
- Че Тартюф е емигрирал в Англия и е отворил магазин.
- Това твоя мисъл ли е, Хари?
- Отстъпвам ти я.
- Не мога да я използувам. Прекалено вярна е.
- Няма от какво да се страхуваш. Нашите съотечественици никога не откриват себе си в една отрицателна обрисовка.
- Те са прозорливи.
- По-скоро са хитри, отколкото прозорливи. Когато си направят равносметка, покриват глупостта с богатство, а пороците с лицемерие.
- И все пак ние сме извършили велики дела.
- Великите дела са ни били натрапени, Гладис.
- Но сме носили тежестта им.
- Само до фондовата борса.Тя поклати глава и възкликна:
- Аз вярвам в нацията.
- Тя е само остатък от някогашната предприемчивост.
- Но все още може да се развива.
- Упадъкът ме привлича повече.
- Какво ще кажеш за изкуството? – попита тя.
- То е болест.
- А любовта?
- Илюзия.
- А религията?
- Моден заместител на вярата.
- Ти си скептик.
- Не съм. Скептицизмът е началото на вярата.
- Какъв си тогава?
- Да определиш, значи да ограничиш.
- Дай ми поне някаква нишка.
- Нишките се късат. Ще се загубиш в лабиринта.
- Ти съвсем ме обърка. Да говорим за някой друг.

Happiness?!

Can happiness be gathered in the hollow of your hand? Hm?

"The best moments in our lives are not the passive, receptive, relaxing times… The best moments usually occur if a person’s body or mind is stretched to its limits in a voluntary effort to accomplish something difficult and worthwhile."
Mihaly Csikszentmihalyi

The Exciting Beginning

„…it’s hard to stay mad, when there’s so much beauty in the world. Sometimes I feel like I’m seeing it all at ones and it’s too much. My heart fills up like a balloon, that’s about to burst…..and then I remember to relax and stop trying to hold on to it. And then it flows through me like rain and I can’t feel anything, but grattitude for every single moment of my stupid little life.“ American Beauty