Да определиш, значи да ограничиш...

Засега съм решила повечето ми постове да са любими цитати. Обичам да си подчертавам, когато нещо ми направи впечатление. Ноо ще видим как ще се стекат нещата. Ето един фрагмент от книгата "Портретът на Дориан Грей" на мой много любим драматург и прозаик Оскар Уайлд.

- Значи не обичаш страната си? – попита тя.
- Живея в нея.
- За да можеш да я критикуваш по-добре.
- Нима искаш да се съглася с мнението на Европа за нея? – попита той.
- А какво казва Европа за нас?
- Че Тартюф е емигрирал в Англия и е отворил магазин.
- Това твоя мисъл ли е, Хари?
- Отстъпвам ти я.
- Не мога да я използувам. Прекалено вярна е.
- Няма от какво да се страхуваш. Нашите съотечественици никога не откриват себе си в една отрицателна обрисовка.
- Те са прозорливи.
- По-скоро са хитри, отколкото прозорливи. Когато си направят равносметка, покриват глупостта с богатство, а пороците с лицемерие.
- И все пак ние сме извършили велики дела.
- Великите дела са ни били натрапени, Гладис.
- Но сме носили тежестта им.
- Само до фондовата борса.Тя поклати глава и възкликна:
- Аз вярвам в нацията.
- Тя е само остатък от някогашната предприемчивост.
- Но все още може да се развива.
- Упадъкът ме привлича повече.
- Какво ще кажеш за изкуството? – попита тя.
- То е болест.
- А любовта?
- Илюзия.
- А религията?
- Моден заместител на вярата.
- Ти си скептик.
- Не съм. Скептицизмът е началото на вярата.
- Какъв си тогава?
- Да определиш, значи да ограничиш.
- Дай ми поне някаква нишка.
- Нишките се късат. Ще се загубиш в лабиринта.
- Ти съвсем ме обърка. Да говорим за някой друг.