От толкова време ми се иска да пиша нещо свое тук... и все не се осмелявам... а бих искала да кажа толкова неща. Като започна да пиша обаче, като че ли резултата не е такъв, кaкъвто искам да бъде, т.е. все си мисля, че написаното няма да бъде напълно разбрано. Все това, което напиша, накрая, ми изглежда неточно и непълно. Да, така си мисля сега и винаги съм била на мнение, че думите никога не са достатъчни, никога не са ясни. И въпреки това ми се иска това да не така. Искам да се науча с думи да казвам кратко, точно и ясно всичко каквото мисля. Уви, май само най-добрите литератори го могат... всъщност кой знае, може и те като са писали нещо, да са смятали, че все не са се изказали докрай, все имат какво още да кажат...Думите никога не стигат... може би затова искам да уча различни езици.така имам повече думи в запас :D …иска ми се да говоря, да говоря, да споделя толкова много неща… И сега, като си прочета написаното, нещо му липсва. И това ме дразни.