Sleeping Sun

The sun is sleeping quietly

Once upon a century

Wistful oceans calm and red

Ardent caresses laid to rest

For my dreams I hold my life

For wishes I behold my nights

A truth at the end of time

Losing faith makes a crime

I wish for this night-time to last for a life-time

The darkness around me - shores of a solar sea

Oh how I wish to go down with the sun

Sleeping

Weeping

With you

Sorrow has a human heart

From my God it will depart

I'd sail before a thousand moons

Never finding where to go

222 days of light

Will be desired by a night

A moment for the poet`s play

Until there`s nothing left to say

I wish for this night-time to last for a life-time

The darkness around me - shores of a solar sea

Oh how I wish to go down with the sun

Sleeping

Weeping

With you

I wish for this night-time to last for a life-time

The darkness around me - shores of a solar sea

Oh how I wish to go down with the sun...

Косачи

"...
— Едно време, в някое си царство, имало една царска дъщеря... Тя била хубава, хубава, друга като нея нямало! Косата й се влачела подире й като копринена река и лъщяла като злато. Очите и били черни като тая черна нощ и всеки, когото поглеждала, умирал от любов по нея.
— Ей! — въздъхна Лазо.
— Мълчи! — обадиха се другите.
— Много лъже — рече Лазо.
Благолажът го погледна право в очите.
— Това е приказка, бе хлапе!
— Бабини деветини... измислици! — рече Лазо и някак нерешително и плахо се озърна в тъмнината, дето на няколко крачки от тях спокойно чопкаше из ракитака черният силует на магарето.
— Това е приказка, разбираш ли — рече твърдо Благолажът и настави — Защо ти е истината? Да взема да ти разправям, да речем, за дрипавите гащи на дядо Тодор или за смачканата калимявка на дядо поп? Или да ти разправям за нас, голи-голтаци, дето сме тръгнали, с коси на рамо и с просеник в торбата, да бием път цяла седмица до Тракия на коситба? Всичко това, приятелю, е истина. Ама защо ти е тая пуста истина?
— Ами тия чудновати работи, дето ми ги разправяш, защо ми са? — отговори Лазо.
— Чудновати, но хубави! Слушаш, слушаш и се забравяш... И току виж, че чудноватото почва да ти се чини истина, потънеш в него и отидеш. Затова има приказки, затова са ги хората измислили. И песните са затова... да те измъкнат от истината, за да разбереш, че си човек.
..."