А аз си мислех, че няма други... Много приятна изненада, наистина. И сега цял ден не ми стига да говоря. А когато мине ден без да говоря, ми е тягостно. А е толкова приятно като разбереш, че не всичко е изгубено... толкова..толкова... истинско...
(” ...а хората, с които мога да си говоря свободно за това, съм ти казвала, са по малко от 5.и ако не си говоря с тях, имам чувството, че ще полудея понякога....ако не си говоря с тях, ще се изгубя, ще изгубя себе си, разбираш ли? и аз ще стана една от онези, които не ценят доброто.а не искам.имам нужда от такива разговори- истински, все едно те ми помагат да вдишам...”)
Даа, хубаво ми беше тези дни...ех..Естествено, никога не можеш да бъдеш напълно щастлив.И винаги има едно неприятно чувство, което върви паралелно или веднага след усмивката.
(- „...просто искам да се разбере че всеки има чувства всеки има мечти всеки има думи които не иска да покаже може би защото не знае как или просто защото не иска...”
- „или защото е по-добре да не показва...”)
Хауевър, радвам се, че в крайна сметка, бях подтикната да напиша отново нещо тук. Обичам да усещам прилива на чувствата........
2 коментара:
този пост толкова ми напомни една песен - "хора и улици град като град... ра-ра-на - та-ра -ра" (идиотично си е)
SPAM:и аз се спънах в една дума, и писах за нея, чек ит аут в най-добрия блог гг додоблог евър
реален коментар:
щастието по-скоро вдишване ли е, или спиране на дъха. според мен да си вземеш дъх, особено в контекста на поста ти, е истинското щастие. и зависи
наистина как разтълкуваш вдишване и спиране на дъха. както и да е, спиране
на дъха все повече ми звучи като чалгоранска клишура.
истински поздрав breathe
http://www.youtube.com/watch?v=WOUPz3eYsNs
хм.. май и вдишването и спирането на дъха. нещо или някой ти помага да вдишаш, да се почустваш жив. а спирането на дъха... не съм много наясно, но живея за такива моменти.
Публикуване на коментар