Мислейки за изминалите месеци, отминалите години, изникват спомени, усещания, различни от сегашните, от днешните... Аз ли съм се променила? Мисленето ми? Усещането ми? ...
Времето минава, нещата се променят, хората, с които прекарвам по-голямата част от времето си, също.
Това не ми пречи, но ме кара да се замисля, очите ми се пълнят със сълзи... Защо? Не съм нещастна... Защо тогава ме изпълва онова усещане за самотност и безсилие? Все по - склонна съм да повярвам на убеждението, че човек е сам и остава сам през целия си живот...
... Колко незначителни са повърхностните неща, на които се спираме за секунди, минути... часове през така краткото денонощие...
Няма коментари:
Публикуване на коментар