Иииии... хвърли се! В безтегловността. В нищото стоя. Не усеща нищо, гледа, но не вижда.
Струва си... За него - за самия него. Че за кого другиго – сами сме.
Той е нов – човекът. Нови мисли, усещания. Страх... и смелост.
Всичко е по-различно, отколкото го вижда. Той избира чашата, от която да пие. А може и да реши, че е гладен.
Важното е да обича... Себе си. Че кого другиго – сам е.
Лудостта го следва до там и продължи след него.
Тъга е майка му ( тъга по съвършенството – онова, дето е обаятелно несъвършено ), Щастието е баща му ( щастието от лудостта – онази, която е така необходима ).
С усмивка и влажни очи, той върви. Ще потича дори и няма да се умори. Няма! Нали?
Няма коментари:
Публикуване на коментар