Прости ми

Изкривен е светът в наше време, изкривени са за съжаление мечтите, изкривени са идеите, изкривена е любовта. „Колко искам да бъда силна, а колко трудно е това.” Глупостта на нашето време ни съсипва, изменя представата ни за красота. Лутаме се и искаме да бъдем различни, когато не осъзнаваме колко истински сме всъщност и как губим тази истинност, когато искаме да се харесаме. И понякога разбираме твърде късно, че всъщност красотата е била в нас, а ние сме я търсили в ежедневието, в глупостта, в дързостта, а тя се е криела точно тук – в душата, в невинността. Не всеки разбира що е истинска хубост, а ние искаме да бъдем разбрани. Такава е природата ни – егоисти сме... без изключение. Това е инстинкт. Този инстинкт обаче не трябва да ни пречи да сме силни, в истинския смисъл на думата, да имаме смелостта да не бъдем харесвани от всички, да не бъдем обсипвани с комплименти, но да знаем колко чисти сме всъщност и най- важното – да не забравяме, че има и други, които виждат онази, истинската и неопетнена красота..