Hurla-Murla's Garden

На подиума в залата за присъждане на Нобелова награда се изправя дребничък мустакат мъж

2012-01-17T07:51:00.000-08:00

Смятам, че тази награда се дава не на мен, а на моя труд – трудът на цял един живот, извършван в агонията и потта на човешкия дух, не за слава и най-малко от всичко за печалба, а за да се създаде от материала на духа нещо, което не е съществувало преди това. Ето защо тази награда ми се дава на доверие. За паричната й част няма да бъде трудно да се намери предназначение, съизмеримо с нейната цел и значение. Но аз бих искал да сторя същото и с аплодисментите, използвайки този момент като връх, от който мога да бъда чут от младите мъже и жени, посветили себе си на същото страдание и труд, сред които вече се намира онзи, който някой ден ще стои там, където сега стоя аз.
Трагедията на нашето време се състои в чувството за всеобхватен, физически страх, поддържан в продължение на толкова дълго време, че ние даже сме се научили да го понасяме. Вече няма проблеми на духа. Съществува само един въпрос: Кога ще бъдем взривени? Именно затова младият мъж или жена, пишещи днес, са забравили проблемите на човешкото сърце, намиращо се в конфликт със самото себе си – които са единственото нещо, пораждащо добра литература, защото само те са, за които си струва да се пише, които си струват агонията и потта.
Той трябва да ги научи отново. Той трябва да разбере, че страхът е най-низкото от всички неща и, учейки се на това, да го забрави завинаги, да изхвърли от работилницата си всичко освен старите идеали и истини на човешкото сърце, старите универсални истини – любовта и честта, жалостта и гордостта, състраданието и жертвоготовността, без които всяка история е ефимерна и осъдена. Докато не направи това, той ще работи под знака на едно проклятие. Той ще пише не за любов, а за страст, ще пише за смърт, в която никой не губи нещо значимо, за победи без надежда и – което е най-страшното – без жалост и състрадание. Неговите страдания няма да докосват всеобщата плът, няма да оставят белези. Той ще пише не от сърцето, а от жлезите си.
Докато не научи тия неща отново, той ще пише така, сякаш стои и наблюдава края на човека. Аз отказвам да приема края на човека. Достатъчно лесно е да се каже, че човекът е безсмъртен просто защото ще издържи на всичко, че когато последният звук на страшния съд е прозвучал и затихнал от последната ненужна канара, висяща неподвижно в последната червена и умираща вечер, че дори и тогава ще прозвучи още един звук: звукът на неговия жилав, неизтощим глас, все още говорещ. Отказвам да приема това. Аз вярвам, че човекът не само ще оцелее – той ще надделее. Той е безсмъртен не защото единствен сред съществата притежава неизтощим глас, а защото притежава душа, дух, способен на състрадание, саможертва и издръжливост. И поетът, писателят, е длъжен да пише за тия неща. Негова е привилегията да помогне на човека да издържи, като възвишава сърцето му, като му напомня за смелостта, честта, надеждата, гордостта, състраданието, жалостта и жертвоготовността, които са били славата на неговото минало. Гласът на поета трябва да бъде не просто летопис на човека, той може да бъде една от опорите, от стълбовете, които ще му помогнат да издържи и надделее."

Уилям Фокнър (1897–1962)

Превод: Златко Енев

Прости ми

2011-12-13T11:01:00.000-08:00

Изкривен е светът в наше време, изкривени са за съжаление мечтите, изкривени са идеите, изкривена е любовта. „Колко искам да бъда силна, а колко трудно е това.” Глупостта на нашето време ни съсипва, изменя представата ни за красота. Лутаме се и искаме да бъдем различни, когато не осъзнаваме колко истински сме всъщност и как губим тази истинност, когато искаме да се харесаме. И понякога разбираме твърде късно, че всъщност красотата е била в нас, а ние сме я търсили в ежедневието, в глупостта, в дързостта, а тя се е криела точно тук – в душата, в невинността. Не всеки разбира що е истинска хубост, а ние искаме да бъдем разбрани. Такава е природата ни – егоисти сме... без изключение. Това е инстинкт. Този инстинкт обаче не трябва да ни пречи да сме силни, в истинския смисъл на думата, да имаме смелостта да не бъдем харесвани от всички, да не бъдем обсипвани с комплименти, но да знаем колко чисти сме всъщност и най- важното – да не забравяме, че има и други, които виждат онази, истинската и неопетнена красота..

l'Olympe des infortunes- Yasmina Khadra

2011-12-04T13:15:00.000-08:00

"L’amour est l’essence de la vie, son sens et son salut.S’il vient vers toi, garde-le et ne le lâche plus. S’il te fuit, cours-lui après. Si tu ne sais pas où le trouver, invente-le. Sans lui, l’existence n’est qu’un gâchis, un passage à vide, une interminable chute libre."

2011-11-28T07:57:00.001-08:00

Там ли си ...
Понякога, когато те очаквам,
изпитвам страх, че съм ти се въобразила
в едно отминало отдавна лято
и после в някаква изгубила ме зима,
а теб те няма, няма те изобщо,
изобщо никога, изобщо никак,
и знаеш ли, това е много лошо.
Тогава цялата те викам и те викам ...
без глас, без ни едничка дума,
но викам с вени, с пулс,
с очи
със ... всичко
и цялата изтръпвам -
да ме чуеш,
да чуеш
как
безмълвно те обичам
от другата страна на разстоянието,
което се протяга помежду ни,
едно такова
страшно, празно, нямо,
а пълно цялото с различни думи.
И после си припомням че те има -
щом мен ме има, теб те има също.
В противен случай нищо няма смисъл -
ни ябълките, ни луната, нито къщите,
нито дори шедьоврите на Ренесанса
ни цялата космическа програма,
нито идеята за Истинското Щастие.
Разбираш ли, изобщо смисъл няма
да съществувам само аз,
така, безтебна,
и безадресна, и напълно ничия,
случайна и напълно непотребна,
препълнена с излишност от обичане,
сама във цялата вселена, и ранима,
направена от сънища и стихове.
Та ... исках да си кажа, че те има.
Да те повярвам целия.
И да утихна.

Caribiana

Emily Dickinson - They say that "Time assuages" --

2011-10-14T23:58:00.001-07:00

They say that "Time assuages" --
Time never did assuage --
An actual suffering strengthens
As Sinews do, with age --

Time is a Test of Trouble --
But not a Remedy --
If such it prove, it prove too
There was no Malady --

Oh! The Places You’ll Go! by the incomparable Dr. Seuss

2011-08-10T11:13:00.000-07:00

Congratulations!
Today is your day.
You’re off to Great Places!
You’re off and away!

You have brains in your head.
You have feet in your shoes.
You can steer yourself any direction you choose.
You’re on your own. And you know what you know. And YOU are the guy who’ll decide where to go.

You’ll look up and down streets. Look’em over with care. About some you will say, “I don’t choose to go there.” With your head full of brains and your shoes full of feet, you’re too smart to go down a not-so-good street.

And you may not find any you’ll want to go down. In that case, of course, you’ll head straight out of town. It’s opener there in the wide open air.

Out there things can happen and frequently do to people as brainy and footsy as you.

And when things start to happen, don’t worry. Don’t stew. Just go right along. You’ll start happening too.

Oh! The Places You’ll Go!

You’ll be on your way up!
You’ll be seeing great sights!
You’ll join the high fliers who soar to high heights.

You won’t lag behind, because you’ll have the speed. You’ll pass the whole gang and you’ll soon take the lead. Wherever you fly, you’ll be best of the best. Wherever you go, you will top all the rest.

Except when you don’t.
Because, sometimes, you won’t.

I’m sorry to say so but, sadly, it’s true that Bang-ups and Hang-ups can happen to you.

You can get all hung up in a prickle-ly perch. And your gang will fly on. You’ll be left in a Lurch.

You’ll come down from the Lurch with an unpleasant bump. And the chances are, then, that you’ll be in a Slump.

And when you’re in a Slump, you’re not in for much fun. Un-slumping yourself is not easily done.

You will come to a place where the streets are not marked. Some windows are lighted. But mostly they’re darked. A place you could sprain both your elbow and chin! Do you dare to stay out? Do you dare to go in? How much can you lose? How much can you win?

And if you go in, should you turn left or right…or right-and-three-quarters? Or, maybe, not quite? Or go around back and sneak in from behind? Simple it’s not, I’m afraid you will find, for a mind-maker-upper to make up his mind.

You can get so confused that you’ll start in to race down long wiggled roads at a break-necking pace and grind on for miles across weirdish wild space, headed, I fear, toward a most useless place.

The Waiting Place…for people just waiting.

Waiting for a train to go or a bus to come, or a plane to go or the mail to come, or the rain to go or the phone to ring, or the snow to snow or waiting around for a Yes or No or waiting for their hair to grow. Everyone is just waiting.

Waiting for the fish to bite or waiting for wind to fly a kite or waiting around for Friday night or waiting, perhaps, for their Uncle Jake or a pot to boil, or a Better Break or a string of pearls, or a pair of pants or a wig with curls, or Another Chance. Everyone is just waiting.

No! That’s not for you!
Somehow you’ll escape all that waiting and staying. You’ll find the bright places where Boom Bands are playing. With banner flip-flapping, once more you’ll ride high! Ready for anything under the sky. Ready because you’re that kind of a guy!

Oh, the places you’ll go! There is fun to be done! There are points to be scored. There are games to be won. And the magical things you can do with that ball will make you the winning-est winner of all. Fame! You’ll be famous as famous can be, with the whole wide world watching you win on TV.

Except when they don’t. Because, sometimes, they won’t.

I’m afraid that some times you’ll play lonely games too. Games you can’t win ‘cause you’ll play against you.

All Alone!
Whether you like it or not, Alone will be something you’ll be quite a lot.

And when you’re alone, there’s a very good chance you’ll meet things that scare you right out of your pants. There are some, down the road between hither and yon, that can scare you so much you won’t want to go on.

But on you will go though the weather be foul. On you will go though your enemies prowl. On you will go though the Hakken-Kraks howl. Onward up many a frightening creek, though your arms may get sore and your sneakers may leak. On and on you will hike. And I know you’ll hike far and face up to your problems whatever they are.

You’ll get mixed up, of course, as you already know. You’ll get mixed up with many strange birds as you go. So be sure when you step. Step with care and great tact and remember that Life’s a Great Balancing Act. Just never forget to be dexterous and deft. And never mix up your right foot with your left.

And will you succeed?
Yes! You will, indeed!
(98 and ¾ percent guaranteed.)

Kid, you’ll move mountains!
So…be your name Buxbaum or Bixby or Bray or Mordecai Ale Van Allen O’Shea, you’re off to Great Places!
Today is your day!
Your mountain is waiting.
So…get on your way!

Красив изкуствен бриз

2011-03-25T17:07:00.000-07:00

Иииии... хвърли се! В безтегловността. В нищото стоя. Не усеща нищо, гледа, но не вижда.
Струва си... За него - за самия него. Че за кого другиго – сами сме.
Той е нов – човекът. Нови мисли, усещания. Страх... и смелост.
Всичко е по-различно, отколкото го вижда. Той избира чашата, от която да пие. А може и да реши, че е гладен.
Важното е да обича... Себе си. Че кого другиго – сам е.
Лудостта го следва до там и продължи след него.
Тъга е майка му ( тъга по съвършенството – онова, дето е обаятелно несъвършено ), Щастието е баща му ( щастието от лудостта – онази, която е така необходима ).
С усмивка и влажни очи, той върви. Ще потича дори и няма да се умори. Няма! Нали?

Gandhi (1982)

2011-03-22T04:48:00.000-07:00

" No man's life can be encompassed in one telling. There is no way to give each year its allotted weight, to include each event, each person who helped to shape a lifetime. What can be done is to be faithful in spirit to the record and to try to find one's way to the heart of the man... "

Звезди

2011-01-17T11:42:00.000-08:00

Понякога забравям какво искам, понякога не зная какво обичам, понякога съм самотна, понякога съм умислена, понякога съм разговорлива, понякога съм луда, понякога съм сериозна, понякога съм безотговорна, понякога съм отчаяна, понякога се забравям, понякога не знам коя съм.... тълпата ме задушава и обърква... не мога да се намеря... мисля да си изобретя невидима защита, нещо като аурата, но да не може да бъде нарушавана или обезпокоявана. Тогава ще съм аз, тогава ще знам коя съм... сега съм разпръсната и разграбена, сега съм и тук, и не съм, сега съм с теб, с него, с нея... сама съм. Сега уча, слушам музика, говоря по телефона. Обичам да танцувам, да пея, да рисувам.. не мога да танцувам, нито да пея или да рисувам. Обичам да си мечтая.. мечта или реалност. С вас съм, кои сте вие. Искам и жадувам, копнея и милувам. Искам да пия мляко, да ям кекс и ягодки за десерт. Искам да бягам, тясно ми е.искам вятър, роши ми косата. Искам да плувам, не мога. Искам да танцувам под дъжда, студено е.. и мокро... не обичам да се мокря.... обичам водата и дъжда. Пие ми се чай, ходи ми се в планината, скача ми се на въже... отивам в китай.. шеееегувам сеее... искам да се усмихвам и да готвя, да пея и да танцувам, да си тананикам под душа, да бягам надолу по улицата.. не, по полето..да пусна хвърчило и да летя с него... искам... себе си...

Ho Voglia di Te

2010-09-17T06:10:00.000-07:00

" Nessuno fa caso all'acqua che evapora dopo le piogge, quando torna il sole. Poco importa se in quell'acqua ci sono anche le lacrime spese a piangere per amore, per dolore. L'acqua evapora, torna nell'aria e torna nei nostri polmoni, respirando il vento che ci investe il viso. E le lacrime tornano dentro di noi, come le cose che abbiamo perso. Ma nulla si perde davvero. Ogni secondo che passa, ogni luna che sorge non fanno altro che dirci:"Vivi, vivi e ama quello che sei, comunque tu sia, ovunque tu sia. Guarda in alto verso il sole, chiudi gli occhi e non stancarti mai di sognare"

Jacques Prévert - Immense et Rouge

2010-06-23T02:10:00.000-07:00

Immense et Rouge

Immense et rouge
Au-dessus du Grand Palais
Le soleil d'hiver apparaît
Et disparaît
Comme lui mon coeur va disparaître
Et tout mon sang va s'en aller
S'en aller à ta recherche
Mon amour
Ma beauté
Et te trouver
Là où tu es.

Всяка Секунда

2010-05-23T07:52:00.000-07:00

Мислейки за изминалите месеци, отминалите години, изникват спомени, усещания, различни от сегашните, от днешните... Аз ли съм се променила? Мисленето ми? Усещането ми? ...
Времето минава, нещата се променят, хората, с които прекарвам по-голямата част от времето си, също.
Това не ми пречи, но ме кара да се замисля, очите ми се пълнят със сълзи... Защо? Не съм нещастна... Защо тогава ме изпълва онова усещане за самотност и безсилие? Все по - склонна съм да повярвам на убеждението, че човек е сам и остава сам през целия си живот...

... Колко незначителни са повърхностните неща, на които се спираме за секунди, минути... часове през така краткото денонощие...

ивотът не се мери с броя вдишвания, които правим, а с моментите, които спират дъха ни

2010-03-28T00:06:00.000-07:00

Когато съпругата на Джордж Гарлин починала, Гарлин -известният груб и устат комик от 70-те и 80-те години - написал тази невероятно изразителна статия — толкова уместна и днес, в епохата след 11 септември.

Парадоксът на нашето време е, че имаме високи сгради, но ниска търпимост, широки магистрали, но тесни възгледи. Харчим повече, но имаме по-малко, купуваме повече, но се радваме на по-малко. Имаме по-големи къщи и по-малки семейства, повече удобства, но по-малко време. Имаме повече образование, но по-малко разум, повече знания, но по-лоша преценка, имаме повече експерти, но и повече проблеми, повече медицина, но по-малко здраве.Пием твърде много, пушим твърде много, харчим твърде безотговорно, смеем се твърде малко, шофираме твърде бързо, ядосваме се твърде лесно, лягаме си твърде късно, събуждаме се твърде уморени, четем твърде малко, гледаме твърде много телевизия и се молим твърде рядко. Увеличихме притежанията си, но намалихме ценностите си. Говорим твърде много, обичаме твърде рядко и мразим твърде често.... Знаем как да преживяваме, но не знаем как да живеем. Добавихме години към човешкия живот, но не добавихме живот към годините. Отидохме на луната и се върнахме, но ни е трудно да прекосим улицата и да се запознаем с новия съсед. Покорихме космическите ширини, но не и душевните. Правим по-големи неща. но не и по-добри неща.Пречистихме въздуха, но замърсихме душата. Подчинихме атома, но не и предразсъдъците си. Пишем повече, но научаваме по-малко. Планираме повече, но постигаме по-малко. Научихме се да бързаме, но не и да чакаме. Правим нови компютри, които складират повече информация и бълват повече копия от когато и да било, но общуваме все по-малко.Това е времето на бързото хранене и лошото храносмилане, големите мъже и дребните души, лесните печалби и трудните връзки. Времето на по-големи семейни доходи и повече разводи, по-красиви къщи и разбити домове. Времето на кратките пътувания, еднократните памперси и еднократния морал, връзките за една нощ и наднорменото тегло и на хапчетата, които правят всичко - възбуждат ни, успокояват ни, убиват ни. Време, в което има много на витрината, но малко в склада. Време, когато технологията позволява това писмо да стигне до вас, но също ви позволява да го споделите или просто да натиснете „изтриване".Запомнете, отделете повече време на тези, които обичате, защото те не са с вас завинаги. Запомнете, кажете блага дума на този, който ви гледа отдолу нагоре с възхищение, защото това малко същество скоро ще порасне и няма да е вече до вас. Запомнете и горещо прегърнете човека до себе си, защото това е единственото съкровище, което можете да дадете от сърцето си и не струва нито стотинка.Запомнете и казвайте „обичам те" на любимите си, но най-вече наистина го мислете. Целувка и прегръдка могат да поправят всяка злина, когато идват от сърцето. Запомнете и се дръжте за ръце, и ценете моментите, когато сте заедно, защото един ден този човек няма да е до вас. Отделете време да се обичате, намерете време да си говорите, и намерете време да споделяте всичко, което имате да си кажете.Защото животът не се мери с броя вдишвания, които правим, а с моментите, които спират дъха ни.

La Canzone Di Marinella - Fabrizio De Andre

2009-09-05T14:21:00.000-07:00

" Questa di Marinella la storia vera che scivol nel fiume a primavera ma il vento che la vide cos bella da il fiume la port sopra una stella. Sola senza il ricordo di un dolore,vivevi senza il sogno di un amore ma un re senza corona e senza scorta buss tre volte un giorno alla tua porta. Bianco come la luna il suo cappello come l'amore rosso il suo mantello. Tu lo seguisti senza una ragione come un ragazzo segue l'aquilone. E c'era il sole e avevi gli occhi belli lui ti baci le labbra ed i capelli c'era la luna e avevi gli occhi stanchi lui pose le sue mani sui tuoi fianchi. Furono baci e furono sorrisi poi furono soltanto i fiordalisi che videro con gli occhi delle stelle fremere al vento e ai baci la tua pelle. Dicono poi che mentre ritornavi nel fiume chiss come scivolavi, e lui che non ti volle creder morta buss cent'anni ancora alla tua porta. Questala tua canzone, Marinella, che sei volata in cielo su una stella e come tutte le pi belle cose vivesti solo un giorno come le rose. E come tutte le pi belle cose vivesti solo un giorno come le rose. "

"Тютюн", Димитър Димов

2009-05-07T10:28:00.000-07:00

Тя знаеше, че ядрото на отряда се движеше вляво от групата на Мичкин и че долу в равнината сигурно щеше да види мъжа, който сега изпълваше с копнеж цялото й уморено и повехнало същество. Тя знаеше също, че преди сражението нямаше нищо по-студено и по-затворено от този мъж и че на опита й да заприказва, той щеше да отговори с обидна гримаса на досада. Но тя искаше да се бие до него и в това решение намери изход от противоречието, което я измъчваше преди малко. В него се сливаха устремът към звездите и копнежът към живот, идеята, за която се бореше, и любовта, за която мечтаеше. Това решение бе като синтез на всичко, което я бе вълнувало досега, на всичко, което можеше да очаква от съдбата. В него имаше и радост, и тиха печал, и нежност, и страст, и възбуда, и примирение пред смъртта, и надежда за живот... Всички тия чувства се преливаха едно в друго, създаваха някакво чудно усещане, че живее пълно. И тогава й се стори, че никога досега не бе влизала в сражение с по-ясен ум и по-храбво сърце и че никога досега, отивайки към смъртта, стъпките й не са били по-леки под тежестта на автомата и свитъка на окаяното войнишко одеяло, с което се завиваше нощем. Когато слязоха в равнината и видя Динко, тя остави групата си и се затича към него, лека и бърза като в ония дни, когато не бе повехнала четиредесетгодишна жена, а младо момиче, което чакаше любовта.

"Нощем с белите коне", Павел Вежинов

2009-03-17T12:46:00.000-07:00

Когато стигна долу, тя седеше край някакво малко поточе, което едва забележимо се провираше между тревата. Водата бе много бистра, на дъното се виждаха бели плоски камъчета, измити от вековете. Криста държеше няколко от тях в шепата си и ги гледаше така, сякаш бе намерила диаманти.
-Ама нали са много хубави! – възкликна тя без никаква превземка – Виж ги! – и му ги показа на дланта си.
-Хубави са – отвърна той без въодушевление.Мозъкът му сякаш се бе размътил от дългото тръскане, коленете му се подгъваха.
-Май че не ти харесаха.
-Ами! – той едва намери сили да се усмихне. – Ще ми ги подариш ли?
Тя сама му ги пъхна в джоба.
-Като ги загубиш – да ме загубиш и мене.
-Не се ли оценяваш малко евтино? – запита той.
-Много скъпо! – каза тя. – Ти не знаеш, тия камъни са вълшебни.
-Все пак рискуваш! Колкото и да са вълшебни, могат да ми омръзнат някой ден.
Криста се засмя.
-Почини си – отвърна тя. – А пък аз ще набера малко цветенца.
-Докато препускахме насам – каза той – като някакви побеснели кентаври, прочетох най-малко двеста надписа – “Късането на цветя забранено!”.
-Нека е забранено. Аз ще си набера няколко.
-Не съм видял жена, която да уважава законите.
-А пък аз не съм видяла мъж, който да е създал свестни закони.
Той седна край поточето, много му се искаше да потопи в тях пламналите си крака. Каквото и да е, но наистина е гражданясал без мярка, трябва май мъничко да потренира. Мъничко, но не наведнъж, утре навярно ще страда от мускулна треска. Докато се излежаваше блажено край поточето, което приятелски шумолеше край него, Криста бродеше из поляната. Тя се навеждаше от време на време над нещо, което той не виждаше. Наистина береше цветя, след малко се появи пред него с пъстро букетче.
-Слушай, дори няма къде да ги скрием... Да ги пъхна ли в джоба си?
-Всички мъже сте ужасно страхливи – каза тя. – Ако се появи пазачът – ще се разправям аз.
Видът й беше доста войнствен. Той си помисли, че на тоя пазач няма да му бъде чак толкова лесно. Криста седна до него и веднага ги пъхна под носа му, за да ги помиришел. Младежът кихна и обърса старателно носа си от жълтите тичинки.
-Аз съм си откъснала по едничко от всеки вид – каза тя. – Искаш ли да ги видиш? Това, червеничкото, е омайниче. Как хубаво са го измислили, нали? Омайниче, омайниче, омайниче! – тя го гледаше и се усмихваше. – Да те омае, да те омае, да те омае.
-Ти омагьосваш ли ме?
-Вече те омагьосах... Това, жълтичкото, е лютиче, искаш ли да го близнеш?А това е незабравчица.
Той я гледаше разочарован.
-Това ли е незабравка?... Ама пък невзрачно цвете!
-Цветенце! – каза тя. – Много е хубаво.
-За теб всичко е хубаво.
-Всичко, което расте, е хубаво... Можеш ли да си представиш свят без цветя?Можеше да си го представи, разбира се, но не посмя да й го каже. Никога през живота си не бе купил стръкче цвете.
-И без трева? – питаше тя.
-Виж – за тревата си права. – отвърна той. – Не е въпросът какво ще пасат кравите, а къде ще се играят футболните мачове.
-Да пукнат тия типове - каза тя, - които използват тревата, за да се ритат по нея. Изобщо не ми разваляй настроениеото. Ето виж – това е иглика. А пък това носи смешното име силиврек...

Все пак

2009-01-17T09:21:00.000-08:00

А аз си мислех, че няма други... Много приятна изненада, наистина. И сега цял ден не ми стига да говоря. А когато мине ден без да говоря, ми е тягостно. А е толкова приятно като разбереш, че не всичко е изгубено... толкова..толкова... истинско...
(” ...а хората, с които мога да си говоря свободно за това, съм ти казвала, са по малко от 5.и ако не си говоря с тях, имам чувството, че ще полудея понякога....ако не си говоря с тях, ще се изгубя, ще изгубя себе си, разбираш ли? и аз ще стана една от онези, които не ценят доброто.а не искам.имам нужда от такива разговори- истински, все едно те ми помагат да вдишам...”)
Даа, хубаво ми беше тези дни...ех..Естествено, никога не можеш да бъдеш напълно щастлив.И винаги има едно неприятно чувство, което върви паралелно или веднага след усмивката.
(- „...просто искам да се разбере че всеки има чувства всеки има мечти всеки има думи които не иска да покаже може би защото не знае как или просто защото не иска...”
- „или защото е по-добре да не показва...”)
Хауевър, радвам се, че в крайна сметка, бях подтикната да напиша отново нещо тук. Обичам да усещам прилива на чувствата........

2008-12-06T11:14:00.000-08:00

От толкова време ми се иска да пиша нещо свое тук... и все не се осмелявам... а бих искала да кажа толкова неща. Като започна да пиша обаче, като че ли резултата не е такъв, кaкъвто искам да бъде, т.е. все си мисля, че написаното няма да бъде напълно разбрано. Все това, което напиша, накрая, ми изглежда неточно и непълно. Да, така си мисля сега и винаги съм била на мнение, че думите никога не са достатъчни, никога не са ясни. И въпреки това ми се иска това да не така. Искам да се науча с думи да казвам кратко, точно и ясно всичко каквото мисля. Уви, май само най-добрите литератори го могат... всъщност кой знае, може и те като са писали нещо, да са смятали, че все не са се изказали докрай, все имат какво още да кажат...Думите никога не стигат... може би затова искам да уча различни езици.така имам повече думи в запас :D …иска ми се да говоря, да говоря, да споделя толкова много неща… И сега, като си прочета написаното, нещо му липсва. И това ме дразни.

An extract from the movie "Good Will Hunting" (1997), directed by Gus Van Sant

2008-11-27T12:55:00.000-08:00

...

-Thought about what you said to me the other day. About my painting.
- Oh.
- Stayed up half the night thinking about it.Something occurred to me.I fell into a deep, peaceful sleep and haven't thought about you since.You know what occurred to me?
- No.
- You're just a kid. You don't have the faintest idea what you're talking about.
- Why, thank you.
- It's all right.You've never been out of Boston.
- Nope.
- So if I asked you about art,you'd probably give me the skinny...on every art book ever written.Michelangelo?You know a lot about him.Life's work,political aspirations.Him and the pope.Sexual orientation.The whole works, right?I bet you can't tell me what it smells like in the Sistine Chapel.You never actually stood there and looked up at that beautiful ceiling.Seeing that.If I ask you about women...you'll probably give me a syllabusof your personal favorites.You may have even been laid a few times.But you can't tell me what it feels like to wake up next to a woman...and feel truly happy.You're a tough kid.I ask you about war, you'd probably throw Shakespeare at me,right?"Once more into the breach,dear friends. "But you've never been near one.You've never held your best friend's head in your lap...and watch him gasp his last breath lookin' to you for help.If I asked you about love,you'd probably quote me a sonnet...but you've never looked at a woman and been totally vulnerable.Known someone that could level you with her eyes.Feelin' like God put an angel on Earth just for you...who could rescue you from the depths of hell.And you wouldn't know what it's like to be her angel...to have that love for her be there forever.Through anything.Through cancer.And you wouldn't know about sleepin' sittin' up in a hospital room...for two months,holding her hand...because the doctors could see in your eyes...that the terms "visiting hours" don't apply to you.You don't know about real loss...'cause that only occurs when you love something more than you love yourself.I doubt you've ever dared to love anybody that much.I look at you. I don't see an intelligent, confident man.I see a cocky,scared shitless kid.But you're a genius, Will.No one denies that.No one could possibly understand the depths of you.But you presume to know everything about me because you saw a painting of mine.You ripped my fuckin' life apart.You're an orphan, right?Do you think I'd know the first thing about how hard your life has been...how you feel, who you are...because I read Oliver Twist?Does that encapsulate you?Personally, I don't give a shit about all that, because...You know what? I can't learn anything from you...I can't read in some fuckin' book.Unless you wanna talk about you...who you are.And I'm fascinated.I'm in.But you don't wanna do that,do you, sport?You're terrified of what you might say.Your move, chief.

Прощално писмо на Гарсия Маркес до приятелите:

2008-09-25T04:47:00.000-07:00

„Ако Бог забравеше за момент, че съм една парцалена кукла, и ми подареше късче живот, може би нямаше да казвам всичко, което мисля, но със сигурност щях да мисля всичко това, което казвам тук. Бих придавал стойност на нещата не спрямо това колко струват, а спрямо това, което означават. Щях да спя малко, да мечтая повече, защото за всяка минута, когато затваряме очите си, губим 60 секунди светлина. Бих продължил, когато другите спираха, бих се събуждал, когато другите спяха. Бих слушал, когато другите говореха, и колко бих се наслаждавал на един хубав шоколадов сладолед! Ако Бог ми подареше късче живот, бих се обличал просто, бих лежал по очи пред слънцето, оставайки непокрито не само тялото си, но и душата си. Боже, ако можех, бих изписал омразата си върху леда и бих чакал да изгрее слънцето. Бих изрисувал върху звездите с вдъхновението на Ван Гог едно стихотворение на Бенедит, а песен на Шерат би била серенадата, която бих подарил на Луната. Бих поливал със сълзите си розите за да почувствам болката от прегръдката им... Боже, ако имах едно късче живот... Нямаше да оставя да премине дори един ден, без да кажа на хората, че обичам, че ги обичам. Бих накарал всеки мъж и жена да повярват, че са мои любими, и бих живял влюбен в любовта. На хората бих посочвал колко грешки правят, като мислят, че спират да се влюбват, когато остареят, без да разбират, че остаряват, когато спират да се влюбват! На малкото дете бих дал крила, но бих го оставил само да се научи да лети. На възрастните бих показал, че смъртта не настъпва в резултат на преклонната възраст, а в резултат на забравата. Научих толкова неща от вас, хората... Научих, че всички искат да живеят на върха на планината, без да знаят, че истинското щастие се намира в начина, по който изкачваш стръмния склон. Научих, че когато новороденото за първи път стисне в малката си длан пръстта на баща си, го пленява завинаги. Научих, че човек бива оправдан за това да гледа другия отвисоко само когато трябва да му помогне да стане. Винаги трябва да казваш това, което чувстваш, и винаги да правиш това, което мислиш. Ако знаех, че днес би бил последният път, когато щях да те гледам как спиш, бих те прегърнал и бих се помолил на Господ да мога да стана пазител на душата ти. Ако знаех, че това ще бъде последният път, когато те гледам как излизаш от вратата, бих те прегърнал и бих ти подарил целувка. Ако знаех, че това е последният път, когато ще чуя гласа ти, бих записвал всяка твоя дума, за да мога да ги слушам отново и отново. Ако знаех, че тези са последните моменти, когато те виждам, щях да ти казвам “обичам те” и нямаше глупаво да мисля, че ти вече го знаеш. Винаги има едно утре и животът ни дава и други удобни възможности, за да направим нещата така, както трябва, но в случай, че направя грешка и ни остава само днес, бих искал да ти кажа колко те обичам и че никога няма да те забравя. Утрото не е гарантирано за никого - нито млад, нито стар. Днес може да е последният път, когато виждаш хората, които обичаш. Затова не чакай повече, направи го днес, защото ако утрото никога не дойде, със сигурност ще се разкайваш за деня, когато не намери време за една усмивка, една прегръдка и беше много зает, за да направиш действителност последното им желание. Дръж тези, които обичаш, близо до себе си, кажи им шепнешком колко много имаш нужда от тях, обичай ги и се отнасяй с тях добре, намери време да им кажеш “извинявай”, “прости ми”, “моля те”, “благодаря” и всички думи, изразяващи любов, които знаеш. Никой няма да се сети за скритите ти мисли. Поискай от Господ силата и мъдростта, за да ги изразиш. Покажи на приятелите си какво означават за теб.”

Words, Words, Words

2008-08-09T14:58:00.000-07:00

Обичам пък да гледам огъня. измъчих се от глупости. едно истинско нещо. Изпълва ми се душата. Хубав миг.... Учудващо е как огънят може да говори. Като че ли споделя много чувства, стига само някой да го чуе и види. Глупости! Човек трябва да го усети. Другите две само допълват...

Sleeping Sun

2008-06-17T04:37:00.000-07:00

The sun is sleeping quietly

Once upon a century

Wistful oceans calm and red

Ardent caresses laid to rest

For my dreams I hold my life

For wishes I behold my nights

A truth at the end of time

Losing faith makes a crime

I wish for this night-time to last for a life-time

The darkness around me - shores of a solar sea

Oh how I wish to go down with the sun

Sleeping

Weeping

With you

Sorrow has a human heart

From my God it will depart

I'd sail before a thousand moons

Never finding where to go

222 days of light

Will be desired by a night

A moment for the poet`s play

Until there`s nothing left to say

I wish for this night-time to last for a life-time

The darkness around me - shores of a solar sea

Oh how I wish to go down with the sun

Sleeping

Weeping

With you

I wish for this night-time to last for a life-time

The darkness around me - shores of a solar sea

Oh how I wish to go down with the sun...

Косачи

2008-06-03T09:17:00.000-07:00

"...
— Едно време, в някое си царство, имало една царска дъщеря... Тя била хубава, хубава, друга като нея нямало! Косата й се влачела подире й като копринена река и лъщяла като злато. Очите и били черни като тая черна нощ и всеки, когото поглеждала, умирал от любов по нея.
— Ей! — въздъхна Лазо.
— Мълчи! — обадиха се другите.
— Много лъже — рече Лазо.
Благолажът го погледна право в очите.
— Това е приказка, бе хлапе!
— Бабини деветини... измислици! — рече Лазо и някак нерешително и плахо се озърна в тъмнината, дето на няколко крачки от тях спокойно чопкаше из ракитака черният силует на магарето.
— Това е приказка, разбираш ли — рече твърдо Благолажът и настави — Защо ти е истината? Да взема да ти разправям, да речем, за дрипавите гащи на дядо Тодор или за смачканата калимявка на дядо поп? Или да ти разправям за нас, голи-голтаци, дето сме тръгнали, с коси на рамо и с просеник в торбата, да бием път цяла седмица до Тракия на коситба? Всичко това, приятелю, е истина. Ама защо ти е тая пуста истина?
— Ами тия чудновати работи, дето ми ги разправяш, защо ми са? — отговори Лазо.
— Чудновати, но хубави! Слушаш, слушаш и се забравяш... И току виж, че чудноватото почва да ти се чини истина, потънеш в него и отидеш. Затова има приказки, затова са ги хората измислили. И песните са затова... да те измъкнат от истината, за да разбереш, че си човек.
..."

Un Chose Inoubliable

2008-04-16T07:57:00.000-07:00

Имаше една песен на Norah Jones "The Long Way Home"...

Обещала съм да сложа малко снимчици от Франция тук. ;) Лошото е, че отделям много малко време за блога... Затова реших, че ще сложа 5-6 снимки, но ще ги качвам в различно време (когато мога) и те ще са в една и съща публикация.

А бе, не е лесно... :D

Тук сме в Théâtre Antique d'Orange (повече информация за него в Wikipedia ;p).

Обаятелност или скука?

2008-03-17T04:55:00.000-07:00

"Глупаво е хората да се делят на добри и лоши. Те са или обаятелни, или скучни."
...
"Всички се валяме в калта, но някои от нас поглеждат към звездите."
...
"- А какво е това умник?
- Човек, който знае цената на всичко и не цени нищо.
- А романтикът, драги ми Дарлингтън, е човек, който вижда някаква глупава стойност във всичко, а не знае пазарната цена на нито едно отделно нещо."
От пиесата на Оскар Уайлд (ми... много ми харесва неговият стил ;)) "Ветрилото на лейди Уиндърмиър".

Да определиш, значи да ограничиш...

2008-03-11T12:25:00.000-07:00

Засега съм решила повечето ми постове да са любими цитати. Обичам да си подчертавам, когато нещо ми направи впечатление. Ноо ще видим как ще се стекат нещата. Ето един фрагмент от книгата "Портретът на Дориан Грей" на мой много любим драматург и прозаик Оскар Уайлд.

- Значи не обичаш страната си? – попита тя.
- Живея в нея.
- За да можеш да я критикуваш по-добре.
- Нима искаш да се съглася с мнението на Европа за нея? – попита той.
- А какво казва Европа за нас?
- Че Тартюф е емигрирал в Англия и е отворил магазин.
- Това твоя мисъл ли е, Хари?
- Отстъпвам ти я.
- Не мога да я използувам. Прекалено вярна е.
- Няма от какво да се страхуваш. Нашите съотечественици никога не откриват себе си в една отрицателна обрисовка.
- Те са прозорливи.
- По-скоро са хитри, отколкото прозорливи. Когато си направят равносметка, покриват глупостта с богатство, а пороците с лицемерие.
- И все пак ние сме извършили велики дела.
- Великите дела са ни били натрапени, Гладис.
- Но сме носили тежестта им.
- Само до фондовата борса.Тя поклати глава и възкликна:
- Аз вярвам в нацията.
- Тя е само остатък от някогашната предприемчивост.
- Но все още може да се развива.
- Упадъкът ме привлича повече.
- Какво ще кажеш за изкуството? – попита тя.
- То е болест.
- А любовта?
- Илюзия.
- А религията?
- Моден заместител на вярата.
- Ти си скептик.
- Не съм. Скептицизмът е началото на вярата.
- Какъв си тогава?
- Да определиш, значи да ограничиш.
- Дай ми поне някаква нишка.
- Нишките се късат. Ще се загубиш в лабиринта.
- Ти съвсем ме обърка. Да говорим за някой друг.

Happiness?!

2008-03-08T13:38:00.000-08:00

Can happiness be gathered in the hollow of your hand? Hm?

"The best moments in our lives are not the passive, receptive, relaxing times… The best moments usually occur if a person’s body or mind is stretched to its limits in a voluntary effort to accomplish something difficult and worthwhile."
Mihaly Csikszentmihalyi

The Exciting Beginning

2008-02-16T04:29:00.000-08:00

„…it’s hard to stay mad, when there’s so much beauty in the world. Sometimes I feel like I’m seeing it all at ones and it’s too much. My heart fills up like a balloon, that’s about to burst…..and then I remember to relax and stop trying to hold on to it. And then it flows through me like rain and I can’t feel anything, but grattitude for every single moment of my stupid little life.“ American Beauty